Една минута време. Ще ми я дадеш ли?

юни 30, 2016 •
Автор: Юми Реджеб
Обичаен ден. Прочиташ поредната лоша новина за катастрофа и се възмущаваш: „Една минута, а преобръща живота на толкова хора“. След това телефонът звъни. Обажда се съпругата:
– Ало, да. Кажи.
– Нали не си забравил, че довечера сме на вечеря в Мимето и Иван? И освен това мивката пак е пълна. Не мога да чистя постоянно след теб.
– Ох, само за това ли ми звънна? По цял ден се чудиш с какви глупости да ме занимаваш. Имам си работа. Ще се видим довечера“, изстрелваш изведнъж и затваряш, сякаш напълно забравил какво си казал точно преди 5 минути. Когато е за инцидент, си казваш „миг невнимание, цял живот страдание“.
Е, същото е и в живота, казвам ви. Момент на пренебрежение към ближния, после още един и още един и още, и още, и още. А после?
Ей тези мигове ти преобръщат живота. Наслагването им. Миговете на пренебрежение, на невнимание, на избиране на нещо по, по-важно. Глупавото степенуване. Поставянето на сигурното на последно място – на това, което мислим, че винаги ще ни чака. И един ден то просто да го няма. То изчезва заради липсите на прекалено много по 1 минута.
1 минутка не е много, 1 минутка не пречи с нищо, нито ще те забави за някъде. Но 1 минутка може да донесе не 1, а 100 усмивки. За крехката си възраст научих, че тази 1 минутка е най-важната в отношенията между хората. Тя ги разделя, тя ги събира. Тя създава приятелства, но и тя руши доверие. Често сме склонни да не дарим нашата 1 минута на човека отсреща с оправданието „нямам време“, „цял ден имах адски много работа“, „омръзна ми да ти обяснявам едно и също“, „в момента имам нещо по-важно за вършене“. Имаме минута време за всичко друго, но не и за „обичам те“, „липсваш ми“, „как минава денят ти“, „извинявай“, „добре ли се чувстваш“, „с какво мога да ти помогна“, „благодаря“. И всичко е някак така забързано, и всичко е някак така егоистично. Че когато осъзнаеш, че 1 минута е всичко, вече нямаш абсолютно нищо. И не за друго, а защото си го приел за даденост.

В една календарна година има средно 31537440 секунди. Колко от тях ще отделиш, за да покажеш на човек, когото обичаш, че е важен за теб? Колко по 1 минута всеки ден ще отделяш, за да бъде този човек в живота ти и през следващата 1 година? Обичайте се навреме, оценявайте се навреме. Тогава няма как да не сте безумно щастливи всеки ден.
Обръщам се специално към мъжете. Мъже, имате ли 1 минута време на ден? 1 минута за своята любима, за своя другар, за майката на вашето дете? Да й се обадите, да й напишете един ред, за да й кажете: „Хей, скъпа, благодаря ти, че от толкова години се грижиш за мен. Звъня само за това. Обичам те. Сега имам доста работа, трябва да затварям. Но поне те чух за минута.“
Нека се обзаложим, че всеки мъж, който прави това, никога повече няма да каже изречението „Никой досега не е разгадал какво искат жените. Те все са недоволни“.
Е, имаш ли една минута? Имаш ли минута за: „Какво не е наред? Спокойно, аз ще съм винаги до теб“, вместо за „Нямам време за твоите глупости. Вие жените все сте разстроени, недоволни или ядосани“. Стиска ли ти?
И не се чуди, ако жена ти си тръгне. И не я вини. Сигурно е уморена. Ей така. От ей тия липси на 1 минута. Лошото е само, че когато една жена вземе решението да си тръгне, обикновено е завинаги.
А сега пак те питам. Имаш ли една минута? Ще й я дадеш ли?
П.С. Предай нататък.

 

Categories Домашна психология Красива мама
You May Also Like