За етикетите, майчинството и възмутеното „Ама защо е напълняла така?“

юли 04, 2016 •

facebookАвтор: ЮМИ РЕДЖЕБ

Провокирана от едно граничещо с лудостта твърдение, се реших да напиша тази публикация. Всъщност сама по себе си обмисляна от доста време поради множество ситуации, на които съм ставала свидетел. А въпросният пост – във фейсбук, гласеше следното: „Малко жени могат да се похвалят с волята да влязат в залата последните месеци от бременността си, а други ядат като за двама!“. Няколко пъти препрочетох целящото обида послание, за да се убедя дали следя правилно буквите и дали все пак не изпускам нещо. Е, не греша. По-потресаващото бе, че тази безумица бе харесана от над 1000 души само за 1 час. Моето скромно проучване показа, че 90% от тях са жени – млади момичета, които в по-голямата си част все още нямат деца. След това си навързах „статистиката“ с разговори, на които съм ставала неволен свидетел през последните месеци и съвсем се убедих – ние хората понякога можем да сме жестоки чрез простотията си.

Ей, хора, момичета, вие – които съдите така жестоко, ето ви малко истини.  Майчинството не е като разходка в мола. Особено, ако няма кой да ви гледа детето и се справяте напълно сама с тази задача. Казвам това, защото съвсем наскоро станах неволен свидетел на разговор между три приятелки в известен софийски търговски център. Обектът на обсъждане бе нормална жена, която тичаше след детенцето си – момченце на възраст около 2-3 годинки и бе видимо изнервена, без прическа и грим, без високи обувки и без „специално за мястото облекло“ – нормална жена ви казвам! Не от корица на лайфстайл списание – фотошопирана, не такава, която през ден има час за фризьор. По кецове, рошава, с торбички под очите – прекрасна с несъвършенствата си, гонеща малкия юнак с обяд в ръка и от време на време, изричаща познатото за всяка мама заплашително „тръгвам си, казвам ти“.

Коментиращата страна – типичен стил, който за мое огромно съжаление представляват 99% от младите жени днес – ужилени като от оса устни, тунингован бюст, прясно направени букли. Та от тези въпросни девойки чух грозното изречение: „Тази как може така да се е запуснала като прасе? И после защо мъжете им ходят по други жени? Голяма работа като е родила. Да се амбицира и да отслабне! Срамота!“, последвано от гърлен смях. Честно да ви кажа, изпаднах в недоумение и някак си реших да си спестя да попитам тези „персони“ защо смятат, че да си майка е като да си имаш фризьор гей например? Или пък като да си направиш селфи с него за Фейсбук?

Да, мили ми момичета, нормалната средностатистическа майка няма време да ходи през ден на фитнес, нито има време да посещава два пъти седмично солариума и колкото и да не ви се вярва – твърде често дори и за маникюр няма време. Зная, че ще си кажете „да бе да, ако си себеуважаваща се поддържана жена, все ще намериш 1 час“. Ще си говорим пак, когато мъжът ви не ви е осигурил лична помощница, а черните корени си растат ли, растат. Дай боже да не ви се случва, че сигурно с такъв сценарий би се сбъднал най-големият ви кошмар в живота.

Да, мили ми млади момичета, такава е истината. Майчинството не се изразява в това да си взимаш детето само за снимки във фейсбук и инстаграм. Нормалната средностатическа българска майка не си хвърля детето на баби и стринки, за да се пече в солариума или за да отиде на бар с приятелки от тийнейджърство в събота вечер. Или поне не всяка седмица. Нормалната средностатистическа българска майка обикновено си оставя детето на грижите на друг, когато й се налага да се върне на работа, за да осигури по-добро бъдеще на отрочето си. Защото тя не разчита на никого освен на собствените си сили, мозък, трудолюбие, организиране на времето.

Нормалната средностатическа майка няма детегледачка на третия ден след раждането, нито пък чистачка у дома, камоли пък живее в палат или има личен шофьор и по възможност принц, който да я къпе в охолство. Нормалната средностатистическа българска майка най-обикновено всеки ден се мъчи с препятствия като това как да свали количката по стълбите, как да намери маршрут с най-малко дупки, дали ще има кой да й помогне да качи „возилото“ на бебето в градския транспорт, дали ще има достатъчно време да изпере всички дрешки, да сготви за съпруга/партньора си, да свари да отиде навреме на консултация, защото няма кой да я закара. Знаете ли – да си жена е истинско геройство! Но истинска жена, а не моладжийка. И обикновено именно тези обиждат достойните жени с „прасе“, „свиня“, „запусната“, „неподдържана“. Ако нямате добро сърце, дали някой ще ви избере за спътник доживот заради перфектно оформения прасец?

За да си истинска жена трябва да умееш да съчетаваш в себе си няколко основни качества – да си добра майка, добра домакиня, да умееш да създаваш уют за семейството си, да си съпруга, задоволяваща всички нужди. Поднесено така, звучи изключително лежерно и лесно за постигане. Но всъщност постигането на всяка една от този точки е свързана с напрежение, безсънни нощи, стрес и много нерви! И после се чудите защо „еди си коя“ още не била свалила излишните 6 килограма, а била минала вече цяла една година от раждането. Може би, защото е човешко да си хапнеш шоколад, когато се изнервиш или да си купиш един сладолед просто ей така. Просто защото си супер майка и го заслужаваш.

Ако трябва да сме съвсем честни, всичко до голяма степен си е ген. Най-често вие качвате толкова, колкото е качила вашата майка например. Ако сте уникална късметлийка, ще качите само на корем – 8/9 кг. Имам две такива познати, които са си по природа като газели – високи около 1,80 – 57-8 кг. Веднага след раждането бяха като струни – без диети, без спорт. Просто ген! Но нека бъдем реалисти – има я и обратната страна. Тази, при която има фамилна предразположеност към напълняване. И такива жени не са с нищо по-малко от останалите.

Става ми дори леко тъжно да виждам жени, които говорят една за друга по такъв начин. Наистина. Как може изобщо да се обижда една дама, че „яде като за двама“? Дебели, слаби, с +20 кг или с +9 – всяка бременна жена е КРАСИВА, защото носи в себе си едно малко създание. Килограми се свалят! А и няма нищо „грозно“ в това да напълнееш поради най-прекрасния повод.
В такива моменти ние – представителките на слабия пол – трябва да се подкрепяме и да си даваме кураж за свалянето на излишните килограми след деветте месеца, а не да се делим на „ядящи като за двама“ и не. Женска солидарност. Има ли я още? Колкото и да си пазим фигурата, понякога хормоните не питат. Килограмите не са най-важното нещо в живота. Не съдете, а вдъхвайте кураж и надежда на всички майки-героини, които трябва да свалят повечко. Ако вие сте сред късметлийките с прекрасна фигура, не съдете някоя друга, която е нямала това щастие. Коя жена доброволно би си причинила да изглежда зле? Никога не можем да знаем какво се случва в живота, семейството на някого, какъв здравословен или психологически проблем има към този момент. Не слагайте етикети. Една добра дума в подходящ момент може да обърне един човешки живот, да мотивира много.


А вие, мили ми дами, истински, прекрасни, достойни жени – колкото и да показва кантарът, запомнете – вие сте прекрасна! Не са важни цифрите на екрана, а това какъв човек сте и това детенцето ви да е живо, здраво и да ви се усмихва всеки ден. Липсата на няколко вдлъбнатинки целулит на дупето няма да ви направят по-щастлива, ако не носите щастието в себе си. Повярвайте ми. Важна е енергията, която носите вътре в себе си. Защото усмивката на една жена, която тежи 80 кг., може да е много по-привличаща от извивките на дама 45 кг. (Нямам предвид, че слабите жени са лоши. В никакъв случай. Говоря само и единствено за тези, които поставят етикети.) Всичко опира до това дали хората виждат живота във вас. И, за да ви докажа това, ще ви задам един въпрос. Хм, чудили ли сте се как онази жена там, е „забила“ този невероятен красавец, който я гледа в очите, без да мига, обгрижва я като принцеса. И така вече 15 години! Та вие сте по-слаба от нея с поне 20 кг, че дори сте и по-млада и по-хубава, но пък все още не можете да се похвалите с такъв партньор? Е, ще ви кажа. Всичко се корени в енергията и щастието, което излъчва тази жена. Мъжете са привлечени от тази жена, от която блика живот и се харесва такава, каквато е – плюс или минус 10 кг. Колкото и да не ми вярвате сега – всяка една жена достига момента в живота си, в който разбира, че килограмите всъщност са най-малкият й проблем.

И затова, мили ми критици и обикновени махнаджийки – не обиждайте, не слагайте етикети. Говорете това, което искате да се случи на вас. Ако имате ценен съвет, споделете го. Не мачкайте с думи. Не се присмивайте, не обвинявайте, не давайте непоискани мнения. Една дума понякога е равна на 100 камшика. Жени сме, нека бъдем състрадателни една към друга и да си помагаме, а не да си мачкаме взаимно самочувствието.

И все пак – в заключение: възхищавам се на тези, които намират време за всичко – да бременеят красиво, да ходят на спининг, да работят на две места до деветия месец и едновременно с това къщата им да е чиста като лаборатория. Всяка вечер у дома им да ухае на вкусна вечеря, гримът им да е перфектен, а гардеробът пълен със стилни рокли, които все още да им стават. Вярвам, че ги има. Но не всяка дама има дарбата да е супер герой и е да еднакво добра във всичко, да е достатъчно организирана, комбинативна и сръчна. Има и такива, не го отричам, но процентът им е нищожен. И се моля да бъда сред този тип, но това не ми гарантира място сред „богопомазаните“, нали така? Но ако не е така, заслужавам ли да бъда обиждана, за това, че не съм перфектна? Че кой е? Красотата на една жена се крие в несъвършенствата й.

 

 

Categories Домашна психология Красива мама
You May Also Like