13 истини за живота на ниските момичета

юли 27, 2016 •

Автор: ЮМИ РЕДЖЕБ

Казват, че да си миньонче, е призвание, което понякога има твърде висока цена. И самo жените, които са под 1,60, биха разбрали истински това, колкото и забавно да звучи.

Всяка жена е прекрасна, независимо от своя ръст или пък килограми. На по-нисичките от нас обаче, се налага сблъскването с не един и два проблема, за които хората около нас дори не подозират. Ситуациите най-често са комични и едва ли по-високите хора някога са се замисляли за тях.

Преминете към следващите редове, само ако имате голямо чувство за хумор. И бъдете абсолютно убедени, че всичко написано отговаря на истината, защото е казано от човек с ръст 1,56.

Налага се винаги да носиш личната си карта.

Да отидеш на клуб или да си поръчаш алкохолна напитка, без да те попитат на колко си години, си е чист късмет. Да не кажа, че граничи с невъзможното. След това следва унизително искане на лична карта пред погледите на всички. Е, какво да се прави, даваш я. Ето и друга ситуация. Отиваш до магазина и посягаш към рафта с виното. Запътваш се към касата и там срещаш съмнителното: „На колко години си?

Хората обичат да отбелязват колко си миниатюрна.

„То-о-олкова си мъничка. Как стигаш до рафта с чашите изобщо? За следващия рожден ден ще ти подаря бебешка стълбичка“ – познато, а?

А сега, като сте толкова остроумни, помогнете ми поне да си взема книгата от последния рафт в книжарницата!

Наричат те „сладка“.

Забрави за всякакви варианти, при които те определят като „хубава“, „красива“, „секси“. Не, ти си „сладка“. Все едно си бебе, кученце, котенце или зайче. И изобщо всякакви малки същества, за които се сетиш. Точно, каквато си и ти.

Ако седиш на стол, краката ти вероятно не стигат до пода.

Същото се отнася и за по-високите тоалетни чинии. И тъй като краката ти висят неудобно във въздуха, често се случва да ги риташ един друг. И понеже ги риташ, още повече приличаш на 12-годишна в очите на другите. Порочен кръг, от който няма изход, казвам ви.

Смятат партньора ти за твой по-голям брат или родител.

„С детето ли си излязъл на разходка?“, „Айде, за детето е позволено, ама вие не можете..“ и всякакви производни изречения. Не  дай боже да си с ниски обувки. Тогава положението става още по-интересно. Като прибавим и превеса във височината на половинката ти – бинго.

И не, не ви говоря за двойки, при които възрастовата разлика е от типа дядо-внуче, а за съвсем нормална разлика от няколко години.

Целуваш половинката си най-често, само когато сте седнали или легнали.

Логично! Иначе си е малко трудничко и всеки път трябва да се повдигаш на пръсти, докато целунеш партньора си. Разбира се, той едва ли е забелязал логическата свързаност на събитията, но никога не е късно!

Същото се отнася и за прегръдките. Когато се опита да ви прегърне, докато сте прави, сякаш цяла планина се е стоварила върху вас. На моменти чак и въздухът не ви стига. Не е шега.

Приятелките ти подават ръка, докато пресичаш.

„Дай ми ръка да пресечем“ – ти сериозно ли? Всъщност и при всяко останало нещо е така. На колкото и години да ставаш, ти винаги ще бъдеш „бебето“ на компанията. Дори във фирмата, в която работиш, също ще си подчертано най-малката.

Няма значение дали вече си майка или си прехвърлила 30-те. Ти си „бебето“ и точка!

Торбите от магазина винаги се влачат по земята.

Несъмнено е чудесна привилегия да има кой да ти носи торбите с покупки за дома. Но най-голямо щастие е за миньончетата. Практически ние няма как да носим пазарска чанта с отпусната надолу ръка, защото тя се влачи в повечето случаи по земята. Тогава пазаруването става още по-трудно, защото освен че покупките ви тежат, трябва да ги носите и със сгънати в лактите ръце.

Същото важи и за големите бутилки с вода. Ние не можем да сипваме вода от 10-литрова туба. Така че не ни гледайте с интерес, когато се опитваме да се преборим с такава ситуация.

Повечето дрехи просто не са създадени за теб.

Най-големият ад за ниската жена е да влезе в магазин за дрехи и да си търси къса рокля. Дори най-късите модели на нас ни стигат до над коляното. Затова е абсурдно, когато продавачката ти каже „Е, пробвайте я все пак де. Може пък и да ви е добре.“

Ако едни панталони пък са ни добре на ханша, то крачолите им ще ни толкова дълги, че да можем да се завием няколко пъти с тях. Проблемът с чорапогащниците пък е най-епичен. Когато някой дойде и ти каже: „Защо чорапогащникът ти е вдигнат до сливиците?“, как да му обясниш, че само толкова „площ“ имаш по тялото си и че всъщност има мегдан да го вдигнеш и до над главата?

Огледалата не са ти приятел.

Чудесно е да имаш огледало за лице на стената, стига да си висок. Какво да кажем ние обаче, когато на стенните огледала виждаме само върха на косата си?

Впечатляващо е, когато можеш да потопиш главата си дори в най-плиткия басейн.

Да, ние умеем това. При нас никога няма „прекалено плитко“.

Шофирате, залепени за волана.

Седалката ви е повдигната максимално нагоре, воланът е свален максимално надолу и за шофиращите около вас сте истинска атракция. Особено, ако карате голяма кола. В този случай няма значение колко добър шофьор сте. Така или иначе ще будите забава у околните.

Не можете да водите спор, без да се развикате.

Признайте си, че е така. Причината е чисто психологическа. Нисичките хора винаги си мислят, че никой не ги чува. По време на спор се чувстват още по-безсилни и започват да използват единственото си оръжие – викането. Сигурно затова е измислен изразът „дребен, но вреден“.

„Извинявай, не те видях.“

Това е „любимото“ изречение за всяко миньонче. Гарантирам! И в такъв момент просто си казваш: „Е, как така не ме видя? Аз бях точно пред теб?!?!?!?!?“

 

Categories Домашна психология Красива мама Слайдър
You May Also Like