Писмо до най-прекрасното бебе…моето

юли 18, 2017 •

Носих те в своето тяло девет месеца.
Вечер спяхме заедно и те усещах под гърдите си.
Да, ти беше там и помръдваше лекичко, за да ми напомниш, че още едно сърчице тупти в мен.
Очаквах те с трепетно вълнение. Чаках момента, в който ще целувам мънички ръчички и крачета.
Понякога плачех, защото се страхувах дали ще се справя в това да бъдa добра майка.
А друг път просто очите ми се насълзяваха от щастие за това, че те има и си толкова близо до мен.
Плаках и в мига, в който разбрах, че съм бременна с теб. Очаквах те с такова нетърпение, бебче.
Вечер не спях. Понякога, защото просто не ми беше удобно с този голям корем, а друг път, защото само мислех за теб.
Господи, толкова силно копнеех вече да те видя и да те притисна до себе си. Да видя как отваряш очички.
Дочаках го и най-накрая се появи. Когато те дадоха в ръцете ми, тялото ти беше толкова миниатюрно.
Не можех да повярвам, че съм способна да сътворя нещо толкова красиво.
Гушнах те и при допира с теб усетих най-уютната топлина. Вече знаех, че те обичам повече от всичко на света.
Тази любов не може да се сравни с нищо друго. Тя е като вечността.

Categories Моето бебе
You May Also Like